Оплаквания от Админи и Играчи

Сатору се зарадва, но не му пролича много, много.Той погледна сенсея си и кимна.
-По-добре да науча техниката перфектно..За това ще отделя малко повече време върху нея.
Сатору отново се изолира от останалия свят и се затича към мишената, малко преди нея той спря мигновено, но този път направи шуншин зад нея и още с появяването си бе клекнал и се завъртя колко бързо можеше, изрита мишената със всички сили и извика:
-Коноха Реппу!
След това отново направи шуншин пред нея, изрита я колкото сила има в крака си и извика отново:
-Коноха Реппу!
Направи шуншин зад нея, покатери се по нея с Чакра молд, приземи се пред нея отново, клекна и направи отново въртеливия ритник със всички сили и извика:
-Коноха Реппу!
И започна да усеща как усеща крака си някак..По-лек, по-стабилен, по-..свой.Сатору най-накрая бе започнал да става едно цяло с десния си крак..Той мина пред чучелото и започна да го рита..Само с десния крак..
-1,2,3...-броеше си наум Сатору и не спираше да го рита, като бе напълно изолиран от останалия свят..Той просто не съществуваше за Сатору..Младият генин виждаше само себе си и чучелото..Нищо останало..Дори безкрайните лицеви опори на Гай-сенсей вече не ловяха вниманието му..Сатору бе напълно концентриран..
-51,52,53..-продължаваше да брои Сатору, а капките пот капеха под него и бавно образуваха локвичка..Сатору направи 100 ритника..Спря за момент, потърка си крака, отскочи назад със задно салто, затича се напред като и прибави млако чакра към стъпалата си за по-добра скорост, клекна пред чучелото си и със всичка сила, завъртя ритник и заби крака си в чучелото, крещейки:
-Коноха Реппу!!!