Плажа

...

Верджил и Марион Дойдоха

Мари се поогледа.

Верджил се съблече по бански

Мари видя място където нямаше слънце и отиде там като си отдъхна.

Верджил си сложи дървто на едно дърво и отиде до Марион :
- Не харесваш ли слънцето ?

-Мхм.

Каза тя.

Той я хвана за ръката и каза :
- Спокойно няма от какво да се страхуваш..

-ам добре.

Каза тя като му погледна ръката.

Верджил каза :
- Исакаш ли да поплуваме ?

-Ами добре.

Каза тя.

Верджил тръгна към водата, като я държеше ръката за да върви след него

Марион го следваше тъй като нямаше друг избор.

Той влезна във водата, като каза :
- Ако искаш влез и ти ..

-Имам ли избор.

Попита Мари.

Верджил каза :
- Не..
И я издърпа във водата

Тя падна върху него при дърпането.

-Ох това болеше.

Каза тя като го погледна и веднага стана:

-Поне не си като баща ми да ме вързваш за себе си за да ходя след теб.

Верджил каза :
- Спокойно.. Ако искаш всеки момент може да си ходиш..
Като също се изправи

Мари затвори очи и сложи ръце на сърцето си като се усмихна и каза миличко с топъл тон:

-Не! Не искам да те оставя сам. Това ще бъде грубо от моя страна.

Верджил погледна към момичето, като се усмихна :
- Въпреки, че незнаеш какво означава приятел.. Ти си много мило момиче.

мари отново се усмихна.

-Радвам се да го чуя. Ако съм лоша ще съм грешник като всички останали.

- Не си.. Дори не разбирам как някой може да бъде лош със теб..
Каза Верджил, като пак хвана ръката на момичето :
- Качи се на гърбът ми.. Може да поплуваме малко по надълбоко !

Мари мина зад него и го гушна през вратъ малко уплашено и недоверчиво.

Той започна да плува навътре във водата, като стина до Шамандурата и се усмихна

Марион се молеше на бога да не паднат във водата и да се одавят