Самотната бесетка

...

Момичето се излегна на беседката и се замисли като гледаше луната ...

Верджил се появи зад нея, като я погледна и каза :
- ЗДрасти

- Здравей

- Коя си ти ?

- Лин , приятно ми е ...

- Верджил.. И на мен

- Е , какво те води насам ? - попита тя

- Самотата.. А теб ?

- Също , а и вечерта е изключително красива ...

- Да
Каза спокойно Верджил, като погледна замалко към луната :
- А защо красиво момиче, като теб е само ?

- нямам представа - отговори тя съвсем спокойно

Той взе една роза, като я поогледа ( Розата ) :
- НЕ се ли страхуваш, че може да ти се случи нещо ?

- Не, ако ми се случи нещо, то просто е трябвало да стане... а и аз не съм беззащитна

- Като се замисля вече е време да си вървя , приятна вечер . - и момичето стана плвно и се запъти към къщата си

Верджил изчезна

Момичето дойде със спокойна и безразлична крачка и легна на беседката като си пусна музика на телефона , притвори очи и съзнанието се изпълни със всичко за което трябваше да си помисли ...

- Moмичето отвори стреснато очи и я погледна :
- Благодаря, на теб също

Оба4е кристин се беше изнесла много отдавна хД

На Лин не й пукаше много, тя си беше свикнала без компания, за това легна отново и затвори очи, и отвори съзнанието си ....

LIn и стана тъпо за това се измете на някъде с все същото безразличие